ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » КЪМ ЛЕКАРИТЕ

КЪМ ЛЕКАРИТЕ

2020-12-14, автор: Архим. Василий Гондикакис, рубрика: Общество

 

 Архим. Василий Гондикакис, проигумен на Иверската света обител, Света гора – Атон

arhim. Vasiliii - Gondikakis.jpgВие сте лекари. Болният иска от вас своето здраве. Проси живот, проси удължение, проси вечност. Не ви казва ясно всичко това, защото не можете да му го дадете. И за да не го изгоните, за да не ви постави в неудобно положение – просейки от вас твърде много – затова не ви го казва гласно. Казва ви го безмълвно. Най-великите неща, които надхвърлят усещането, очакването и изразяването, най-великите неща се изричат безмълвно: с един поглед, с цялото същество, с мълчанието. Болният идва при вас, за да се спаси от страданието и от смъртта. В крайна сметка той иска едно нещо: „да не умре“ (св. Игнатий Богоносец).

Ако вие като лекари знаете Някой, Който може да даде тази противоотрова срещу смъртта, лекарството за безсмъртие, вие сте длъжни и трябва да му го кажете, да го упътите към Него, защото болният единствено това иска от вас. И нищо повече.

И ако той не го знае, ако си мисли, че можете да му дадете само „аспирин“, това не трябва да ви пречи и не ви освобождава от задължението да му дадете и Другото, действеното, вечното.

Болният не иска от вас да го научите на медицина. Не иска да му кажете как функционира стомахът или цялото тяло, нито как действа химически или по друг начин всяко лекарство. Проси здраве, проси живот.

Той е предаден във вашите ръце – телесно и душевно. Макар да не разбира, че е предаден и „душевно“, макар да мисли, че е само тяло и само него ви предоставя, но в трудния момент той ви отдава изцяло себе си. Това означава, че ви дава и душата си. Вие можете да му кажете, с вашето безмълвие или чрез вашите думи в този час (в който се открива едно уникално пространство от душата му, от цялото му битие), можете да му кажете и за един друг организъм, за едно друго тяло – душевно и духовно, което той чувства, но не вижда, така както никога не е виждал своето телесно сърце или вътрешности.

Ако сте истински лекари, трябва да знаете и да се интересувате от целия човек, а не само от телесната му повивка и от временния му престой на земята. А словото и мълчанието ви трябва да говорят за същото нещо – за победата над смъртта и за прогласяването на живота.

Температурата носи здраве за тялото, а болката носи здраве за душата. Направете така, че болният да го разбере. Открийте му неговото битие. Действайте като истински лекари. Така болниците се превръщат (и са!) храмове, както манастирите – според свети Йоан Златоуст – са лечебници.

Ако удължиш живота на другия не с десет години, а дори с десет века, това означава, че не си лекар, а шарлатанин. Защото човек не иска само удължаване на живота. Иска „да не умре“. И има Лекар, Който дава живот, който е вечен.

Всъщност такова здраве просят всички, които идват при вас, макар често да очакват от вас (поради лошата традиция на нашата паднала природа и история) „аспирин“. Но вие сте учили лекарско изкуство и трябва да им давате това, което те не могат да намерят сами в светската аптека. Вие сте станали лекари и трябва да давате онова, което сте намерили в „странноприемницата“ (Лук. 10: 34), в лечебницата на Църквата.

Християнският лекар не е знахар, а служител, обикновен помощник на Едничкия, Велик, Единствен Лекар – на Богочовека Иисус Христос. Макар и малки помощници, слаби и неопитни, но асистенти на Едничкия Лекар. Служители на частни кабинети, които давате направление за лечебницата на Църквата, в която веднъж влязъл човек, влиза в живота, здравето и вечността – независимо дали тялото му ще умре и трупът му временно ще бъде погребан. Не, никога не бъдете знахари, които се борят за удължаване на временния живот, които не побеждават смъртта, а единствено я отлагат.

Открийте на човека, че неговата природа е способна да бъде здрава, може да оздравее, да стане вечна чрез тържеството на Възкресението.

Вътре в Църквата ние очакваме и живеем възкресението и вечността на телата. На това ни научи Възкръсналият Христос. Това ни казва и това е Той Самият. Това ни казва и това живеят най-големите и истински наши братя – които имат същата като нас природа – светиите на Църквата.

Доколкото болният ви дава цялото свое същество и може да видите как от вашите ръце върви към смъртта, без никой да иска от вас това, вие можете да му откриете Истината, да му дадете цялото си същество като действен лек. Не съществува друга връзка между лечение и спасение, освен взаимоприношението вътре в Църквата на Троичния Бог. И ако сте лекари спасени и спасяващи се, обожени и богоуподобяващи се, предоставяйки му себе си, вие ще му дадете Лекаря, Когото криете в себе си; Лекаря, Здравето и Безсмъртието, които вие сте, следвайки медицина вътре в Църквата и превръщайки се по този начин в общници на „божествената природа“. Така спасявате болния и спасявате същевременно и самите себе си, защото „едно тяло сме всинца“ и един е общият живот, който побеждава смъртта отсега, в този и в другия живот... „Кой е онзи обуреваем, който прибягвайки към този Пристан, не намира спасение? Кой е онзи недъгав, който припадайки пред тази Лечебница, не се изцерява? Творецо на всичко и Лекарю на боледуващите, Господи, преди да бъда погубен накрая, спаси ме“ (стиховна стихира в неделя вечер, гл. 4).

 (Из беседа на архим. Василий Гондикакис с лекари и студенти по медицина в Атина. Заглавието е на редакцията.)

 Превод: Александър Смочевски

 

 





Още от "Православна мисъл":